свещ

Запалителната свещ е устройство, използвано за пренос на електричество от системата за запалване към горивната камера на двигателя и запалване на компресираната смес гориво/въздух. Свещта има метална обвивка с резба и е електрически изолирана от централния електрод чрез керамичен изолатор. Централният електрод, който може да съдържа резистор, е свързан към изходния извод на запалителната бобина или магнето чрез силно изолиран проводник. Металната обвивка на запалителната свещ е завинтена в главата на цилиндъра на двигателя, така че е електрически заземена. Централният електрод стърчи в горивната камера през порцеланов изолатор във вътрешния край на централния електрод и обикновено един или повече са свързани към вътрешния край на резбованата обвивка и обозначените странични, заземяващи или заземяващи електроди.

Ролята на запалителната свещ е да генерира искра в определено време, за да запали горимата смес. Щепселът е свързан към високото напрежение, генерирано от запалителната бобина или магнето. Когато ток тече от намотката, се генерира напрежение между централния електрод и страничните електроди. Първоначално не може да тече ток, тъй като горивото и въздухът в междината са изолатори, но когато напрежението се повиши допълнително, то започва да променя структурата на газа между електродите. След като напрежението надвиши диелектричната якост на газа, газът се йонизира. Йонизираният газ става проводник и позволява на тока да тече през празнината. Силната топлина в искровия канал кара йонизирания газ да се разширява много бързо, като малка експлозия.